http://mahatmaon.com

Размисли за космическите портали

автор Георги Георгиев

Здравейте приятели,

Ще си позволя да споделя мнението си за така наречените „космически портали“, които са толкова, хм, модерни от доста години. Първият такъв беше наречен 11:11 и го организира Солара Антара.

Tова се случи на 11-12 януари 1992 година. (Първата порта).

Следващите дати са:

Втората порта: 5 юни 1993
Третата порта: 17 май, 17 август, 12 октомври 1997
Четвъртата порта: 11 август 1999
Петата порта: 19 октомври 2002
Шестата порта: 29 май 2004
Седмата порта: 30-31 октомври 2004
Осмата порта: 11 февруари 2007
Деветата порта: 5 юни 2009, 25 октомври 2010

Общо са 11 порти в 11:11. Нито една не е съвпадала с лунно или слънчево затъмнение, още по-малко с някоя повтараемост в цифрите (Вселената не използва грегорианския календар, нито човешкото мислене).

Тези портали съвпадат изцяло с идването на Махатма и вкореняването на Свръхдушата на Земята в Земята.

Рона Хърман, може би най-популярният проводник на АА Михаел, също говори често за космически портали и активация на определени места със Светлината. Тя простичко казва, че ние сме тези портали и можем да се активираме… всеки ден, когато усетим интуицията за това (или наистина всеки ден).

Защо пиша всичко това?

Защото организирането на огромна маса от хора, които са дезорганизирани по принцип и много различни в своите практики или дори липсата на такива, да правят нещо на определен ден с повтаряеми цифри, е вид програмиране и източване на енергията към астралните пластове (което е точно обратното на идеята на космическите портали).

През периода 1992- 1997 година са били анихилиране ниските три октави на четвърто измерение и през 1999 година те се сляха с материалния план на Земята, вливайки енергията си в материята, за да може да преминем по-плавно през този преход, затова и на „физическия“ план на планетата има много повече енергия, която е достъпна за всички обитаващи я.

Давам пример с Fire the Grids, която е типичен пример за натрупване на много астрална (емоционална) енергия около планетата. Но примерите са безброй, дейността на World Puja, многото руски сайтове… всъщност такива идеи се раждат почти всеки ден.

Обикновено преди всяка от тези дати с измислените портали се вдига много шум, всеки очаква да се включи, има много емоции, сантименталност, пропаганда, нетърпение, желание за промяна на планетата (звучи много хуманно, нали?) – но всичко това всъщност пречи на медитацията.

Подобно нещо се е случило през 1987, когато за първи път Махатма енергията е дошла на Земята, но подтикът за това е дошъл от нивата на Душата, не от умовете на хората, затова е било истинско.

Хората „тук долу“ са реагирали на това, което се е случвало на малко по-фини нива и спонтанно са се събирали. Но е било истинско, защото е идвало от по-дълбоко. Сега много хора се опитват да имитират тези събития, приписвайки някаква особена значимост на повтаряемите цифри, но нищо не се случва.

Дори става още по-тегаво. След Fire the Grid I имаше толкова много енергийна мъгла навсякъде, че това пречеше на светлината да идва за седмици директно в хората (говоря за тези, които по принцип не медитират и не са отворени към Източника), след Fire the Grid II не чак толкова много – защото умът участва по-механично при повтаряеми събития и не отделя толкова много енергия.

Направили са ми впечатление няколко неща, които съпровождат подобни събития:

- Колко е прекрасно всичко това, ние ще се обединим, ще се почувстваме съпричастни и ще променим събитията.

Идеята за някакво обединяване е част от ума – илюзия е, че сме отделени един от друг и е въпрос на осъзнаване на това, не на правене. Обединявайки се с Цялото, подклаждате илюзията, че сте нещо отделно.

Земята има нужда от лечение – напротив, тя си е окей, няма нужда от нищо, защото нуждата е илюзия. Гледайки през очите на Единното Съзнание всичко е цялостно и перфектно – не съществува нищо, което да не е Бог. Единствено умът създава проблеми, за да се намира на работа при разрешаването им.

Да виждаш нуждата от промяна в другите е отдаване на силата – така пропускаш, че истинската промяна може и трябва да се случи само в теб, а това ще рефлектира и върху другите аспекти на Цялото. Да виждаш нуждата от промяна в другите е вид избягване на това да потънеш по-дълбоко в себе си и е само имитация на някаква по-дълбока дейност.

Да променим събитията – много малко хора осъзнават, че всички ние сме свързани по между си и нашите собствени вътрешни борби създават войните, глада, неравноправието в света около нас. Няма как да промениш събитията сядайки за час-два и мислейки за мира, ако през останалото време от годината излъчваш отрови чрез ума си.

Не е ли това целта – да станем по-добри, по-етични едни към други, по-отворени, по-съпричастни, по- … по- … по-… ? НЕ.

Това е пътуване на ума, а целта е да стане светец. Духовното его е много по-трудно откриваемо от нормалното. Излъгал си себе си, че си се докоснал до нещо по-дълбоко, а всъщност дълбаеш в сантименталността и очакванията на ума какво е добро. При медитацията Сърцето се изпълва с безусловна любов, а тя няма очаквания, няма статус, който да защитава, да отговаря на определени критерии, тя просто Е.

Позата на светеца, от друга страна, не пропуска повод да покаже на другите колко изпъква над тях, да насочи вниманието върху постиженията, върху това, колко много прави за другите, колко много знае, грижи се, променя, натяква, осъжда, превъзпитава и т.н.

Обикновено през подготвителния период на тези „портали“ генерираната емоционална енергия се натрупва. Тя трябва да достигне определен пик, за да може да служи за храна на астралните същности. Хора в тяло, чиято връзка не е изградена (тоест не преминава през астралните планове) или тези, които са прекалено затормозени от емоциите си (отново не могат да повишат достатъчно вибрациите си, за да достигнат Единното Съзнание – поне 5-то измерение! – а не можеш да достигнеш останалите измерения, ако не си се докоснал до 5-то измерение, цитат от Браян Гратън) се подават на тези идеи.

Принципът е абсолютно същият, както при разпространяването на енергиите на страха чрез медии, новини, пропаганда. Само че това, което виждаме тук е другият полюс на енергията. Тези астрални същности, които се ползват от тази енергия, всъщност са същества като мен и вас, които обаче са прекъснали своето осъзнаване на връзката си с Източника и имат нужда да си набавят енергия по друг начин.

Те нямат физически тела, за да се хранят, пият или най-общо да приемат енергия чрез храната и напитките, а правят това, като се закачат за други същества или ползват другите същества като източник на енергия.

Това води до изтощение, раздразнение, объркване или апатия, както и преминаването през много катарзисни състояния като плач, еуфория, радост, чувство, че си непобедим, депресия… Всеки път, когато преминавате през някое по-крайно емоционално състояние, отделяте огромно количество енергия, подходяща за храна.

Еуфорията и радостта нямат нищо общо с дълбокото удовлетворение и покоя на духа, че се е изразил. Тихите сълзи идващи от сърцето не са бурният плач и тресенето на емоциите. Освобождаването и пречистването не са драмата, в която умът е влюбен. Усещането, че си се завърнал у дома, няма нищо общо с играта на егото, че е спасило планетата и другите хора.

Ако дори за момент обърнете всички ваши проекции, всички идеи и емоции, с които заливате планетата и близките си, към вас самите, ще успеете да използвате това като гориво за вашия път до центъра си.